Сградата на Софийската опера и балет има дълга история. Първоначалният замисъл е бил това да бъде Дом на земеделците.
Идеята е на Александър Стамболийски от 1922 г. Той възлага проекта на изтъкнатия архитект Лазар Парашкеванов.
Проектът е авангарден за времето си и никога не е реализиран, заради свалянето на режима на Стамболийски и неговото убийство малко по-късно, разказа в студиото на Радио София урбанистът Здравко Петров.
Подробности за изграждането и историята на Софийската опера и балет можете да чуете в звуковия файл
„Чак след Втората световна война, т.е. 20 години по-късно, идеята е възобновена. Започва работата и една голяма сага, защото непрекъснато се налагат някакви промени. Властта решава, че това няма да бъде само Дом на земеделците, а ще бъде една обща сграда и с Опера, което тотално променя цялата концепция на архитекта“, каза Здравко Петров.
През 1954 г. сградата е почти завършена. Това е един строителен обект, чийто строеж продължава почти 30 години – от идеята до завършването.
Първоначалната идея е била, централният вход да не е откъм ул. „Врабча“, но строежът на жилищна кооперация на ъгъла на ул. „Г.С. Раковски“ и бул. „Дондуков“ променя плана.
Музикалният редактор в Радио София Лили Големинова си спомня първия път, когато е посетила Софийската опера и балет, на 11-годишна възраст. Нейният дядо акад. Марин Големинов я завежда на „Севилският бръснар“.
„Страшно се забавлявах. Много весели спомени имам от първото оперно представление“, спомня си Лили.
Това е може би, най-музикалната сграда в света, каза маестро Валентин Стамов – пианист в операта.
“Така е направена сградата, че е като един охлюв и се намираш в неговата вътрешност. Стените са двойни, подовете са двойни, на балконите и ложите има т.нар. кухини, в които да се отразява звука и акустиката да има резонанс“, добави Стамов.